Още по темата

 

Новината, която се появи във всички медии миналия четвъртък, остана почти незабелязана, защото в този период тифозите имат други мисли в главите си. И когато отново говорим за това, рискът е, че е твърде късно да се предотврати автентичното престъпление: архитектурно, спортно, символично и следователно - историческо. 

Престъплението, тоест събарянето на стадион „Сан Сиро”, който от 1980 г. носи името „Джузепе Меаца”. Това е тревожният сценарий, предложен от изявленията на президента на регионалната комисия за културно наследство на Ломбардия Франческа Мария Паола Фурст.

Още по темата

 

Според становището на Superintendency стадионът не представлява културен интерес, който да пречи на неговото разрушаване, затова Интер и Милан могат да построят ново съоръжение, възползвайки се от пространството, създадено след събарянето на съществуващото. 

Всъщност това е престъпление по много причини. На първо място, защото „Сан Сиро” не е стадион като много други, толкова много, че дори е наречен „Футболната Ла Скала”. На който са играли легенди от цял свят и са се повеждали финали за КЕШ/ШЛ в допълнение към мачовете от две световни и едно европейско първенство, да не говорим за Интер и Милан. 

Следователно „Сан Сиро” е символ не само на футбола, но на целия град и на Италия, познат и на тези, които никога не са стъпвали в него. Освен това в нито един град по света не се е случило нов стадион да бъде споделен от два клуба. 

При това с утежняващото обстоятелство да е с по-малък капацитет от предишния. Проектите, представени от двата клуба, всъщност предвиждат 60 000 места, което е с 20 000 по-малко от настоящите.

Друг абсурд, защото когато изграждате нов стадион, мислите да го направите не само по-красив и модерен, което е очевидно, но и по-голям. И в този смисъл примери не липсват от цяла Европа, като се започне от предишната месторабота на изпълнителния директор на Милан Айвън Газидис. 

В Лондон старият и славен „Хайбъри”, който имаше 38 419 места, бе заменен от новия „Емирейтс” с 60 260. Също така в Лондон - Тотнъм, който играеше пред 36 284 зрители на „Уайт ХартЛейн”, сега го прави пред 62 062 на новото си бижу. 

В Германия Байерн се премести от „Олимпиящадион” с 69 000 места на „Алианц Арена” със 75 000 и след като известно време го споделяше с Мюнхен 1860, вече е едноличен господар. Домакинът на последния финал в Шампионската лига - „Уанда Метрополитано”, посреща 67 000 привърженици на Атлекико Мадрид, за разлика от 54-те хиляди на стария „Висенте Калдерон”. Затова всички промени са към по-добро, предлагайки повече комфорт и повече места на съответните фенове.

В Милано обаче е избран обратният път. Освен със споделен стадион и с подигравателната хипотеза да оставим парче от „Сан Сиро”, сякаш е реликва, на която да се възхищаваме заради потомството. 

И в този момент гаврата ще е пълна, защото само бизнесът ще спечели с цените, умножени, както се случи в Торино, след новия „Алианц”, собственост на Ювентус. С тази разлика, че зрителите, които посещават мачовете на Интер и Милан, исторически превъзхождат тези на Ювентус.

Да не забравяме, че в началото на този прекъснат в момента шампионат двата местни отбора домакинстваха срещу новаци в Серия А. В първия кръг на Интер – Лече (4:0) дойдоха 64 188 зрители, докато във втория на Милан - Бреша (1:0) имаше 56 691. 

Което означава, че с надеждата да видим отново нерадзурите и росонерите на други нива в Европа 20 000 тифози ще бъдат пропуснати като се има предвид, че в последното дерби, при това без отношение към титлата, присъстваха 75 817 души. Докато на първия полуфинал за Купата на Италия Милан – Ювентус (1:1) на стадиона имаше 72 738 зрители.

Ако наистина искате нов стадион, тогава направете както в Лондон, където „Уембли” бе преустроен, със същото име, а капацитетът му нарасна от 82 000 до 90 000 места. Или пък направете както в Мадрид, където на никого досега не му е хрумнало да събори легендарния „Сантяго Бернабеу“, построен през 1947 г., който благодарение на поредица от реконструкции, които са в ход и през този сезон, продължава да се модернизира. 

В противен случай престъплението ще бъде извършено и истинските жертви ще са тифозите. За радост на тези, които мислят само за собствените си извънфутболни интереси, а не за тези, които наистина обичат футбола.

Вестник "Гадзета дело спорт"
Превод на "Тема спорт"